7 млрд. лв. за 7 години могат да бъдат усвоени от българските общини до 2027 г. Средствата са осигурени в Програмата за развитие на регионите 2021-2027 (ПРР), която се управлява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). В допълнение още над 750 млн. лв. от петте програми за трансгранично сътрудничество с Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия и Румъния чакат да бъдат реализирани съвместни проекти в пограничните региони на България. Данните изнесе заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деляна Иванова по време на регионалната среща на кметовете и председателите на Общински съвети от Южен централен район за планиране, която се проведе в Пловдив днес.

Инициативните централни и местни власти у нас имат осигурен достъп и до още 2,5 млрд. лева по други европейски програми за сътрудничество и добросъседство, каквито са Програма Дунав, Програма Евро-MED, Интеррег-Европа, УРБАКТ, Програма ЕСПОН 2030, Програма Интеррег „NEXT Черноморски басейн“, посочи заместник-министър Иванова. Според нея никога досега българските власти, общини и предприемчивия бизнес не са имали по-голям достъп до ресурса от европейската солидарност. Само най-подготвените и с визионерски подход ще спечелят от предоставените възможности и аз призовавам всички вас да търсите информация и да се възползвате от тези възможности, апелира Деляна Иванова.

На срещата с кметовете тя представи подробно изискванията на Програмата за развитие на регионите 2021-2027, за да може бенефициентите отсега да започнат подготовка на проектите за кандидатстване.

Ресурсът от 7 млрд. лв. е разпределен в четири основни приоритета. Първият от тях е „Интегрирано градско развитие“ на стойност 1,047 млрд. лв. За разпределението на тези пари ще се състезават десетте най-големи общини у нас, които са определени за центрове за растеж. Това са Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София, Благоевград.

Две са задължителните условия, с които трябва да се съобразят местните власти, за да получат финансиране на проектите, акцентира заместник-министър Иванова. Първото е мерките, които искат да приложат, да бъдат предвидени в плановете за интегрирано развитие на общините, които са разработени от общинските власти при спазване на подхода „отдолу-нагоре“ при предлагането на проектите.

Второто условие е проектите, с които общините ще кандидатстват за финансиране за пътна инфраструктура, образование, здравеопазване, социална политика и култура, да съответстват на картите за нуждите в сектора, изготвени от съответните държавни органи и те да се отразени в плановете за интегрирано развитие. Кандидатите от всяка от общините сами решават за какви проекти да кандидатстват, допълни заместник-министърът. В интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите се определят средносрочните цели, приоритети и перспективи за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответния регион за планиране създаването на привлекателна среда за живот.

В Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“ са заделени 2,5 млрд. лв. За тях ще се борят 40 средни и големи общини. Това са общините: Враца, Ловеч, Лом, Монтана, Троян, Габрово, Горна Оряховица, Севлиево, Разград, Свищов, Силистра, Добрич, Търговище, Шумен, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Айтос, Карнобат, Казанлък, Свиленград, Харманли, Димитровград, Кърджали, Хасково, Асеновград, Велинград, Смолян, Пазарджик, Пещера, Панагюрище, Карлово, Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Перник, Петрич, Самоков и Сандански.

Този ресурс може да бъде надграждан с финансиране от почти всички останали европейски програми с изключение на три от тях – Програмата за транспортна свързаност, Програмата за храни и материално подпомагане и Програмата за техническа помощ.

В третия приоритет „Справедлив енергиен преход“ са осигурени 3,2 млрд. лв., като те са предвидени за областите Перник, Кюстендил и Стара Загора. Целта е да се направи плавен преход от въглищните централи към зелената енергия. Тази част от ПРР ще стартира на малко-късен етап от програмата, за да може да приключат всички уточнения по тези специфични цели.

Новото в Програмата за развитие на регионите 2021-2027 (ПРР) е, че тя ще финансира реализирането на интегрирани териториални инвестиции (ИТИ). Те са инструмент на Кохезионната политика, който за пръв път се въвежда в България през настоящия програмен период, посочи Деляна Иванова. Тя обясни, че ЕС цели да подкрепи предложени проекти на принципа „отдолу-нагоре“. Водеща роля при предлагането на проекти ще имат местните заинтересовани страни, така че наистина да бъдат идентифицирани и изпълнени най-важните за съответната територия инвестиции. Приоритет в ИТИ ще е икономическата насоченост, което отваря възможността за хибридното финансиране с останалите програми. Предимство при оценяването на предложените инвестиции ще се дава на проекти, инициирани от повече от една заинтересована страна в съответния регион. Целта е да се постигне надобщинско значение за всяка инвестиция, каза заместник-министърът.

Деляна Иванова представи и възможностите за общините по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Това е мярката за Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния и нежилищен сграден фонд – обновяване на публичните сгради в страната и обновяване на сгради за производство, търговия и услуги.

Привлекателна схема по Националния план за възстановяване и развитие е „Зелена мобилност“. Това е пилотна мярка за подкрепа на устойчивата градска мобилност чрез мерки за развитие на екологични, безопасни, функционални и енергийно ефективни транспортни системи. Тя предвижда доставка на превозни средства за градския и междуселищния обществен транспорт с нулеви емисии, изграждане на зарядни станции, разработване на интегрирани транспортни системи за подобряване на ефективността на обществения транспорт и въвеждане на мерки за безопасна градска мобилност, насочени към уязвимите участници в движението – пешеходци и велосипедисти, разясни Деляна Иванова.