Едно общество е толкова силно, колкото е най-слабата му прослойка.

Тази бе водеката идея при организирането на осмата дискусия на Българската телеграфна агенция в рамките на инициативата „Български гласове за Европа“: подкрепа за уязвимите и ромите в Пресклуба на БТА в Сливен.

Виждам едно голямо решение за противодействието на уязвимостта на хората от ромски произход и то е образованието“, посочи генералният директор БТА Кирил Вълчев при откриването на конференцията.

Бюджетът за 2022 г. е най-социалният бюджет за последните 12 години, защото в него се предвижда сериозно повишаване на социалните плащания към най-уязвимите групи в обществото, които трудно биха се справили без подкрепа от държавата. Това каза министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков във видеообръщение, адресирано до участниците в конференцията Той припомни, че наред с подкрепата за бизнеса, правителството е осигурило 750 млн. лева за добавки към пенсиите за всички пенсионери в периода януари – юни, както и финансирането на общините за продължаване на патронажната грижа за хората в нужда. Като пример за добра социална политика министърът посочи още предстоящото увеличение на минималния и максималния дневен размер за безработица, увеличение в размера на социалните разходи в политиката за хората с увреждания, целевите помощи за отопление, както и предвиденото увеличение с над 20 процента на детските добавки.

Стратегията на Европейския съюз (ЕС) за приобщаване на ромите е част от голямата борба срещу дискриминацията. Отварянето на разговора за ролята на малцинствата е част от предстоящите европейски политики, каза евродепутатът Илхан Кючюк. По думите му Планът за възстановяване и устойчивост също е една възможност за осъществяване на интеграция и ромско включване. На територията на ЕС живеят 10 милиона роми. Идеята за равенството не е далечна за ЕС, но едно е да имаш права на ниво функционална демокрация, друго е те да бъдат разгърнати на практика, отбеляза Кючюк.

Основната политика за интеграция в дългосрочен план е образованието, изтъкна кметът на Сливен Стефан Радев по време на конференцията. Сред важните приоритети за община Сливен в политиките, насочени към ромската общност, са образованието, здравеопазването, културата, каза Пепа Чиликова, заместник-кмет на община Сливен.

Необходимо е преодоляване на предразсъдъците спрямо ромите не само в България, а и в Европейския съюзпосочи областният управител на Сливен Веселин Вълчев. Той цитира статистика, според която между 10 и 12 милиона роми живеят в Европа, като приблизително 6 милиона от тях са граждани на ЕС. По думите му, за съжаление, въпреки забраната за дискриминация, все още битуват предразсъдъци.

По данни на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС, през периода 2007 г. – 2020 г. на територията за област Сливен успешно са изпълнени 87 проекта за образование и социално включване на уязвими групи и маргинализирани общности. По различни европейски програми и фондове за целта са осигурени 37 022 260 лева. Бенефициентите по проектите са 53 – общини, фирми, неправителствени организации, образователни и обучителни институции.

Действащият у нас закон за личната помощ е неработещ. Обидно е да се говори за приобщаване на хората с увреждания, защото те са част от този свят, каза Нина Жишева, която е председател на Сдружение “Център за независим живот”. По думите ѝ решенията са елементарни и съществуват в редица европейски страни, където местните роми, не „пришълците от България“, както и хората с увреждания, живеят като всички останали хора. Според нея правилната посока е осигуряване на условия, а не просто на средства.

Наличие на дискриминация по етнически принцип има в смесените българските училища, посочи Деян Колев от Център за междуетнически диалог и толерантност “АМАЛИПЕ”. Той представи резултатите от европейско проучване за включването на ромите и уточни, че това е експеримент, представително проучване в училища, в които процентът на деца от уязвими групи е между два и двайсет, доколко е лесно да бъде записано дете от ромската общност, завършило четвърти клас. Образованието е ключът към успешната реализация на всеки модерен човек и трябва да започнем оттам, коментира Колев. По думите му, за съжаление, около 60 процента от българските ромски деца посещават сегрегирани училища и паралелки, по данни на Агенцията за основни човешки права.

Печеленето на доверието на ромските родители е важна част от приобщаването на децата към образователната система още в най-ранна възраст, смята Катя Вълева, която е директор на детска градина „Надежда“ – първата и засега единствена детска градина в едноименния сливенски квартал с около 20 000 души компактно ромско население. По думите на директора педагогическият колектив на детското заведение се стреми да провокира и деца, и родители да се включват активно в обществено-културния живот на града, за да открият своето място там. „Участват в конкурси и концерти, посещаваме заедно театри и читалища. На национални празници се включваме в честванията. Участието на семейството е важна част от взаимния процес на печелене на доверие, уважение и партньорство“, отбеляза Катя Вълева.

Ромските ученици в начален курс трябва да имат възможност за повтаряне на класове, докато се ограмотят напълно. Това смята Митко Митев, директор на Шесто основно училище „Братя Миладинови“ в Сливен, в което учат над 1300 деца от местния ромския квартал „Надежда“. Според него сегашната нормативна база, която е с невъзможност за повтаряне на класове, ощетява сериозно децата с образователни затруднения. Пропуските от началния курс вече не могат да бъдат наваксани в пети или следващите класове. Много често децата преминават и продължават неграмотни.

Дуалното образование е изключително полезно за учениците от ромската общност. Да работят в реална среда, докато учат, е изключително добър пример и мотив за тях. Това каза директорът на Професионалната гимназия по текстил и облекло „Добри Желязков“ в Сливен Даниела Караманова. Тя припомни, че първата текстилна фабрика на Балканския полуостров е създадена от Добри Желязков, който е и патрон на гимназията. В момента училището е единственото в региона, което подготвя кадри за текстилната индустрия. „Първите работници във фабриката преди повече от 180 години са били именно сливенските роми. Ние не се притесняваме, не срамуваме от това и затова търсим доброто партньорство с работодателите“, каза училищният директор.

Подготвяме нашите деца за живота им утре, но с идея да останат в България. Това каза днес в Пресклуба на БТА в Сливен световноизвестният цигулар Георги Калайджиев, който бе гост на конференцията  „Подкрепа за уязвимите и ромите“. Самият той е роден в ромското гето „Надежда“ в Сливен и благодарение на музиката и собствените си усилия от години е на световните музикални сцени. От 14 години Калайджиев помага на деца в неравностойно положение с проекта си „Музиката вместо улицата“. Той припомни своя житейски път, тръгнал от „Надежда“, съзнавайки че е различен, но с цигулка в ръцете и разбиращ, че тя може да му помогне. Такава е и идеята на неговия проект. „Искаме да дадем на нашите деца не риба, а да ги научим да ловят риба“, каза той. И до ден днешен проектът върви фантастично, смята Калайджиев и заяви, че в германските медии той е окачествен като „един изключително успешен, единствен по рода си проект в Европа за социално слаби деца и фамилии, който дава чрез музиката и образованието възможност на децата да намерят нови перспективи в своя живот“.

Да бъде създаден Ромски културен институт предлагат от Ромската академия за култура и образование (РАКО) в Сливен. Предложението направи Стела Костова от организацията „Ромска академия за култура и образование“ (РАКО). По думите й там ще бъдат добрите примери и ще се правят изследвания за ромите. Според нея, трябва да има комплексен подход и то не само в областта на образованието, защото съществуват проблеми като бедност, език на омразата, неузаконяване на ромските гета, отпадане на ромските ученици от системата на образованието.

Младежи да стажуват срещу здравни осигуровки. Това е едно от предложенията на д-р Стефан Панайотов,  представител на Фондация „Здравето на ромите“ и на Сдружението „Лекари на света“, който участва  днес в конференция „Подкрепа за уязвимите и ромите“ в Сливен, организирана от БТА. Предложението е свързано с Новата стратегическа европейска рамка за ромите. Той посочи, че проблемът с липсата на здравно осигуряване, който засяга близо милион граждани в България, трябва да търси решение. Повечето от младежите в ромските махали, навършвайки пълнолетие, остават здравнонеосигурени.

В страната липсва национална жилищна политика, която да подпомага хората в нужда,  каза Ася Добруджалиева, представител на НПО „Хабитат България“. По думите й липсата на законодателство, на национална стратегия, която да подкрепя хората с такъв проблем, е изключително сериозна. Тя представи данни от представително социологическо проучване на 307 домакинства в квартал „Надежда“ и 140 домакинства в село Тополчане на НПО „Хабитат България“. Спорд тях 83.7 процента от анкетираните в „Надежда“ и 43 процента от село Тополчане нямат нотариален акт за собственост на жилището и права върху земята. Те са с доходи под националната линия на бедност. По думите й, незаконното строителство на първо място не трябва да бъде допуснато, тоест общините в страната са отговорни за контрола.

Мерките за социално включване на уязвимите групи и ромите отново ще са във фокуса на европейските програми през периода 2021 г. -2027 г., каза експертът от Областния информационен център (ОИЦ) в Сливен Яница Вушева. Социално-икономическата интеграция на уязвимите групи и маргинализираните общности ще се осъществява посредством програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове. Основните политики през новия програмен период са заложени в проекта на Споразумението за партньорство между България и Европейския съюз (ЕС). По-социална Европа е сред целите, заложени в стратегическия документ. През следващите години са предвидени европейски средства, с които ще бъдат подкрепени развитието на образованието, реформи в здравеопазването, активни мерки на пазара на труда, насърчаване на социалното включване, както и продължаване на политиката на материално подпомагане на хората в неравностойно положение.

Източник: БТА, https://europe.bta.bg/